06 септември 2017

Дискусия за повторението на лекарството (Х. К. Алън, Дж. Х. Алън, У. П. Веселхоф)

Това е една от най-важните теми за всички нас – повторението на лекарството. Аз мисля, че по принцип ние правим повече грешки в това, отколкото в която и да е друга част от практическия акт на лечение. Ние много пъти се проваляме от твърде честото повторение на дозата. Да знаеш кога да повториш и как да повториш изисква майсторство в изкуството. Д-р Липе веднъж ми заяви нещо, което аз сметнах за най-смелото, което съм чувал някога. Той каза, че ако посети случай на дифтерия за пръв път, преди някой друг да е объркал случая, и направи първото предписание, той в повечето случаи ще излекува случая само с едно лекарство и често пъти само с една доза. Аз отидох до Филаделфия и останах цял един месец за да видя как го прави д-р Липе. По това време давах две, три или четири лекарства по едно и също време или последователно. Видях д-р Липе да изчиства сериозни случаи на заболявания отново и отново при пневмония, бронхит и други само с едно единствено предписание. Не винаги, но много често. Тайната е първо да откриеш лекарството и тогава да знаеш кога да повториш и кога да се въздържиш от повторение. Именно в това се вижда кой умее да практикува хомеопатия. Това е работата, която бележи разликата между майстора в своето изкуство и неспособния.

Хенри Клей Алън (1836–1909)

Така стоят нещата с много от хомеопатите. Те могат да предписват както трябва само при първото предписание, но не знаят нищо за действието и реакцията, за самите неща, които трябва да се случат, за да има излекуване. Този, който избира лекарство по симптомите, и когато след даването му знае как да чака и да наблюдава интелигентно, е майстор и в прогнозата, и в лечението. Но не го прави точно той; законът е този, който върши работата. Ако разберем точно това, няма да се месим и да объркваме работата на закона, а ще стоим отстрани и ще му даваме възможност да върши своите чудеса. Ако предпишем точното лекарство, и изчакаме достатъчно дълго, можем да направим чудеса с тези стари хронични случаи, които отчайват всяка, но не и истинската терапия. Няма по-хубаво нещо от това да видиш постепенно разгръщащото се излекуване на един хроничен случай.

Джон Хенри Алън (1854–1925)

Аз мисля, че лекарят, който отделя време и грижи за да направи точно първо предписание, и който подбира лекарството единствено след достатъчно проучване, винаги ще бъде склонен да обърне внимание на болките, с които се е заел, и няма да може да развали всичко, което иначе би направил с много чести повторения или смяна на лекарството. Това е почти най-често срещаната грешка при новаците. Те наследяват от старата школа [алопатията] и от материалистичната наука идеята, че трябва да засипваме нашите пациенти на всеки два часа с лекарство. Изглежда, че всеки един трябва да научи този урок сам, и че никой не може да го предаде на друг.

Толкова много млади хомеопати трябва да минат през тази опитност и да изстрадат същите разочарования, преди да се научат да работят по-добре. Много често съм се опитвал да впечатля младите хора с идеята, че е необходимо да дават време на лекарството да работи, но не вярвам, че това има полза – те трябва да го научат от горчивия опит. Това е едно от най-трудните неща – да държиш настрани ръцете си от шишенцата. Колкото повече расте нашият опит, толкова по-малка става необходимостта да повтаряме дозата.

Уилям П. Веселхоф (1835–1909)

Дискусия след лекцията на С. Богер (1861-1935) „Повторението на дозата“ (1901)

Превод: Деян Пенчев

Коментар: Тук е важно да се отбележи, че тримата хомеопати говорят за използването на по-високи потенции (от 200С и 1М нагоре), които не трябва да се повтарят често, а да се оставят да работят и да разгърнат своята сила в организма, колкото се може по-дълго. Това е част от майсторството на класическите хомеопати.