19 февруари 2018

Защо е критикувана хомеопатията (интервю с Деян Пенчев)


Сайтът за здравословен начин на живот и алтернативно лечение „Здравница” потърси мнението на Деян Пенчев, доктор по философия, изследовател на хомеопатията и квалифициран класически хомеопат, за критиките към хомеопатията и какво представлява тя.

- Д-р Пенчев, като изследовател на хомеопатията защо според вас в нашата страна периодично се надигат унищожителни гласове срещу хомеопатията, при положение, че тя е метод с над 220-годишна история?

- Отговорът на този въпрос е комплексен. Трябва да се знае, че хомеопатията у нас има дълга традиция от 160 години – първият български хомеопат е д-р Георги Миркович (1828–1905), който – както сам казва – лекува с хомеопатия от 1857 г. и е автор на първата книга по хомеопатия на български език – „Домашен хомеопатичен лекар“, издадена през 1885 г. Освен хомеопат, той е бил и възрожденец, приятел на Христо Ботев и на другите революционери. Той е един от инициаторите и учредителите на българския „Червен кръст“ и също така член на Българското книжовно дружество, днес БАН. Награден е от държавата с кръст за граждански заслуги и медал за най-стар и познат лекар в България, както и с медал от римския папа Пий IX. Завършва медицина във Франция през 1856 г., където учи хомеопатия и още като студент взима участие в лечението на холерната епидемия в страната, заради което е награден от император Наполеон III със златен медал.

Този значим човек се връща в България и започва да лекува хората с хомеопатия, още от 1857 г., като става популярен и обичан сред народа още преди Освобождението. Нима някой смята, че човек с толкова титли и такова признание от собствената си държава, е бил неук или шарлатанин, лекувайки с хомеопатия? Та за какво му е било да мами бедните хора по селата? Точно обратното – той препоръчва хомеопатията за домашно лечение и казва, че тя е подходяща за селища, където няма лекар, защото е достъпна, евтина и лечебна, и може да бъде практикувана дори от учители и попове, които да лекуват населението с нея. Всичко това го пише в предговора към оригиналното издание на хомеопатичната му книга, който липсва в новото издание.

Вече 220 години хомеопатите по целия свят твърдят убедено, че хомеопатията е лечебна и евтина наука. Скептици обаче продължава да има. Но нека да видим какво казват те. Най-често от тях може да се чуе: „Хомеопатията не отговаря на критериите за наука и медицина“. И какво излиза – че когато нещо отговаря на тези критерии е обявено за наука, но когато не отговаря – е заклеймено. Хомеопатията е много различна от медицината и ако ние й предпоставяме критериите за медицина, естествено е, че тя няма да бъде призната за такава. Когато оценяващият поставя критериите, тогава резултатите винаги ще бъдат субективни.

По същия начин стои въпросът и за лекарствата – ако поставяме изисквания хомеопатичните лекарства да бъдат оценявани като фармацевтичните лекарства, те няма да бъдат признати за лечебни, просто защото са напълно различни. Хомеопатията и медицината са две отделни науки и не може да смесваме критериите към едната с тези към другата. Това са сериозни теоретични проблеми в лоното на самата експериментална наука, върху които и днес има големи дискусии и различни мнения.

В нашия случай, с хомеопатията, нейният създател д-р Самуел Ханеман (1755–1843) сам е въвел метод, чрез който може да се провери дали дадено лекарство, или субстанция, е лечебно – и това е т.нар. хомеопатично доказване. Хомеопатията има собствен метод и той е доказал своята ефективност, защото и днес хомеопатите изследват природните субстанции и получават от тях потенцирани хомеопатични средства.


- Каква е разликата между хомеопатията и официалната медицина?

- Официалната медицина има своите постижения и никой не ги отрича, но различията с хомеопатията са почти във всяко отношение. И философията, и практиката на хомеопатията са напълно различни от тези на официалната медицина. Всъщност хомеопатията поставя основите на съвременната холистична медицина и разглежда човека като едно единно цяло между тяло, душа и дух, т.е. при лечението са важни и физическите симптоми, и емоциите, и чувствата, и умствената картина на пациента. Хомеопатите са забелязали, че умствените симптоми са изключително важни при лечението, затова най-вече класическите хомеопати обръщат специално внимание на тези прояви. Така например за една висока температура може да има различни причини – може да е следствие от страх, гняв, тъга или др. Класическият хомеопат, когато изследва такъв случай, предписва лекарство, съответстващо и на причината, и на физическите симптоми, т.е. във всеки различен случай ще трябва различно лекарство, съобразно специфичния причинен фактор, когато има такъв.

Подходът и методът на хомеопатията са коренно различни от тези на медицината. Хомеопатията има изградени стабилни философски принципи, които изграждат нейната теоретична част и се прилагат в практиката. Някои от тези основни принципи са: законът за подобието, лекуването на целия човек, жизнената сила, индивидуалното лечение и др. Те са определящи за практическото приложение на хомеопатията и ако един хомеопат не е добре запознат с тях, трудно може да лекува хомеопатично. Тези принципи са описани в най-важната хомеопатична книга „Органон на лечебното изкуство“ на Самуел Ханеман и в книгата на големия хомеопат Джеймс Тейлър Кент „Лекции по философия на хомеопатията“. Тези съчинения са задължителни за всеки, който иска да разбере основите на хомеопатия и когато някой я критикува несправедливо аз само по думите му разбирам, че дори не е прочел основните хомеопатични съчинения. 

Друга основна разлика е в лечебните средства, които се използват. Хомеопатичните лекарства стимулират вътрешната жизнена сила на човека, чието външно проявление е имунната система, и водят организма към излекуване, като с това коренно се различават от медикаментите на стандартната медицина. Хомеопатичните лекарства също така се приготвят и прилагат по напълно различен начин от другите. В двете споменати книги по-горе много добре се обяснява как се правят и използват лекарствата и потенциите. Нужно е човек просто да прочете основните източници.

Лекарствата в хомеопатията се изготвят и предписват по специални хомеопатични методи, и който иска да ги изследва трябва да се съобрази с това. Така например Ханеман е казал, че хомеопатичните лекарства се приемат в течна форма и класическите хомеопати предпочитат този вариант. За да се даде едно хомеопатично лекарство трябва да има съответствие между симптомите на лекарството и симптомите на болния, и в същото време то да бъде предписано според хомеопатичния метод. Много критици правят свои опити с хомеопатията, но не прилагат нейните методи и правила, и казват, че тя не работи. Това е напълно естествено – една кола не може да запали, ако не знаеш, че трябва да завъртиш ключа.

Хомеопатията е доста сложна и трудна наука, в сериозните школи се учи поне 3 години, има продължителен практикум и не може да се научиш просто ей така, четейки от интернет. А истинското развитие в хомеопатията започва след това. Съвестният хомеопат продължава да посещава семинари и конференции с международни лектори, да чете много хомеопатична литература от класиците на хомеопатията, да се учи от документираните клинични случаи и да проучва как са се справяли старите майстори – Бьонингхаузен, Херинг, Кент, Неш, Липе, Кейс, от по-новите Витулкас и др.

Хомеопатията е един непрестанен процес на самообучение, развитие и усъвършенстване, защото тази наука е изключително богата и има огромен литературен фонд и хомеопатични изследвания, проведени от най-видните хомеопати по света. И е учудващо, че има хора, които я отричат, без да са минали по същия път, по който е минал един хомеопат, без да са учили нещата, които е учил той и без да са я опитали върху себе си. А хомеопатите са учили стотици лекарства, чели са десетки книги, ходили са на семинарите на световноизвестните хомеопати, където те често пъти показват излекувани случаи, обявени преди това за нелечими от официалната медицина, и т.н. Това е школата на класическата хомеопатия.


- На кого може да пречи у нас хомеопатията, при положение, че лекарите-хомеопати са няколко хиляди души? 

- Тук имаме следната интересна ситуация, не само у нас, но и по света. Учени застават срещу лекари, лекари застават срещу лекари и учени застават срещу учени. Има много учени и лекари, които защитават и доказват хомеопатията. Нанотехнологиите, изследванията за паметта на водата и много други съвременни проучвания показват, че хомеопатичният метод е съвсем адекватен за съвременната наука. Но, както показва историята, се оказва, че има наука и наука, учени и учени, лекари и лекари – няма единно мнение никъде.

Споровете всъщност са само в научните среди. Обикновените хора отдавна са приели хомеопатията и тези, които искат да се лекуват с нея, изобщо не се интересуват какво мисли този или онзи учен. Когато детето ти е болно, или когато ти самият страдаш, и друго не ти помогне, а хомеопатията, това е достатъчно доказателство за теб. Опитът е най-силният аргумент. Всички, които практикуват и се лекуват с хомеопатия са изпитали върху себе си силния й лечебен ефект. Опитът е този, който доказва дали едно нещо е истина или не, а не научните умозрения. Сближаването на науката с икономиката, особено през 19-ти и 20-ти век, внесе в науката много нетипични за нея елементи и тя продължава да затъва все повече в тях, особено когато говорим за мащабни финансови интереси.

Става така, че хомеопатията бива разкъсвана между лекарите и учените, те се опитват да я вземат за себе си. Лекарите я дърпат към себе си и казват: „Хомеопатията е медицина и не може да се практикува, ако не си лекар“. Учените също я дърпат и настояват: „Не, хомеопатията не е медицина и никога не може да бъде, защото е псевдонаука“. Едните искат да дръпнат хомеопатията в медицината, а другите искат да я откъснат оттам. А всъщност хомеопатията е наука, която излиза отвъд медицината и официалната наука. Самуел Ханеман много пъти нарича медицината „старата школа“, защото вижда погрешния път, по който е тръгнала тя, във философско и практическо измерение.

Всъщност Ханеман е един от най-перспективните и уважавани млади лекари в Германия през втората половина на 18-ти век. Той обаче остава разочарован от тогавашната медицина, която не успява да излекува децата и пациентите му, и затова е принуден да потърси нов метод за лечение и приготвяне на лекарства. С това той иска да разшири медицинското изкуство, а не да създава ново направление. До това обаче се стига, когато тогавашните лекари не приемат неговите открития и той е принуден да им даде ново име, за да се различават от медицината, затова и сега имаме отделната наука хомеопатия. А открития трябва да се правят винаги в науката и медицината, той ги е направил, но са били отхвърлени, докато в същото време други лекари са ги приели и са помогнали да се развие хомеопатията. А най-вече са ги приели обикновените хора, които са видели бързите лечебни резултати от хомеопатията. 

Виждаме че и в наше време, въпреки напредъка и популярността на хомеопатията, въпреки свидетелствата на постоянно увеличаващия се брой хора, които са излекувани от нея, има и такива, които упорито продължават да я отричат. 

Всъщност е необходимо само едно – тези, които я отричат, да я изпробват и сами да се убедят в това дали лекува или не. Те трябва да отидат при някой от най-добрите хомеопати, да се подложат на неговото лечение и така да си докажат работи или не работи хомеопатията. Учените трябва лично да изследват нещата. Хиляди лекари и учени са го направили досега и са се убедили в силата на хомеопатията.

Тук е показателна историята на един от великите хомеопати – Константин Херинг (1800–1880). Като млад, образован лекар на него е възложена задача да напише книга, в която да разобличи хомеопатията. Той се захваща с голямо желание, започва да чете хомеопатични книги, да изследва случаи и пациенти, кореспондира си със самия Ханеман и постепенно се разколебава в своето отрицание на хомеопатията, докато накрая, когато при едно порязване ръката му се инфектира и му предлагат ампутация, той решава да опита с хомеопатия и за негова изненада тя го излекува. Тогава той решава да стане ученик на Ханеман, посвещава се изцяло на хомеопатията, отива в Америка, където я разпространява и днес е тачен за баща на американската хомеопатия.

Ето това е правилният път – когато сам се убедиш, чрез собствения си опит, в дадено нещо. Ханеман казва: „Най-добре се познават тези неща, които човек лично е изпитал върху себе си“ („Органон на лечебното изкуство“, 2010, § 141).


- Освен това България е страна, в която само лекари могат да упражняват хомеопатия, това не е ли достатъчен гарант, че не всеки може да лекува пациенти. 

- Тук се сблъскваме с още един проблем, в който цари объркване. Как така има толкова много държави по света, в които хомеопатията може да се практикува и от нелекари, и как така има толкова много държави, в които ваксините не са задължителни, а в България това се представя като въпрос на живот или смърт? Например е добре да се знае, че един от най-големите хомеопати – барон фон Бьонингхаузен (1785–1864) – не е бил лекар по образование, а доктор по право, но въпреки това е един от най-близките ученици на Ханеман, който е казал, че иска да бъде лекуван единствено от него. През 1843 г. кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV му дава пълни права да лекува – без да е лекар, а през 1854 г. един хомеопатичен колеж в САЩ го награждава с докторска степен по медицина. Той бил хомеопат на императрицата на Франция Евгения де Монтихо, съпруга на император Наполеон III, който през 1861 г. го прави рицар на Почетния легион, заради хомеопатичните му заслуги – без да е лекар. Нещо повече – съпругата на Ханеман, Мелани Ханеман (1800–1878), която също не е лекар, е била лично обучавана от него в хомеопатия и я практикува през целия си живот.

Трябва добре да се помисли дали е нужно човек, който иска да се занимава с хомеопатия, да преминава през целия курс на обучение по медицина на един лекар. Той няма да става лекар, а хомеопат, следователно му трябва хомеопатично обучение. Но заедно с него му трябват и знания по анатомия, физиология, патология, вътрешни болести и др. На хомеопатите не е нужно медицинско университетско образование, но е нужна медицинска образованост, която може да се добие по два начина: чрез допълнителен медицински курс (какъвто има и днес, воден от специалисти в областта) или чрез изграждането на специална образователна институция, която да дава тази образованост. Според мен, в България трябва да бъде създаден хомеопатичен университет, или друга подобна образователна форма, където да се учи хомеопатия, заедно с тези медицински познания, и оттам да излизат специалисти хомеопати с равни права на конвенционалните лекари, така както е на други места по света. По такъв начин всеки ще може да избере при кого да се лекува и няма да има конфронтации или хегемония.


- Избройте няколко причини, за да се лекуваме с хомеопатия?

- Най-добре е всеки сам да се убеди, да изпробва, да се образова. Да се вслушва в добрите примери на другите и да се стреми към здравословен начин на живот и лечение. Ако някоя лечебна система му вреди, да потърси по-добра. Няма еднакво решение за всички, всеки трябва да намери подходящата терапия и точния лечител за себе си. Ние можем само да образоваме, да информираме и да показваме положителните резултати.

Хомеопатията е много полезна, заради своята бърза реакция в спешните случаи – толкова много хора са спасени с нея! И не само хора, но и животни, и растения дори се лекуват с хомеопатия. Аз съм виждал как куче сред сериозна травма, със сътресение на мозъка и конвулсии, се оправя за две седмици с хомеопатия. Виждал съм например след хомеопатично лекарство да изчезват листни въшки по цветята. Хомеопатията има много приложения, стига да знаем как да я използваме.

Друга положителна черта на хомеопатията е, че тя не е токсична. Лекарствата не съдържат никаква токсичност, затова и спокойно се използват отровни растения и субстанции, които в сурова форма причиняват сериозни увреждания и дори смърт, но в хомеопатична, разредена форма са лечебни. Това е част от магията на Природата, от трансформацията на елементите – когато отровното става лечебно. Ханеман е първият, който е използвал за лечебни цели някои отровни растения, които медицината е избягвала векове наред. Днес с тях се лекуват епилепсия, спазми, обриви и други проблеми. Често пъти хората ме питат дали дадено лекарство не е отровно, заради субстанцията, от която е направено, например арсен или татул, и аз обяснявам, че чрез хомеопатичния метод е запазена неговата лечебна сила, а отровата, която е в материалната форма, е изолирана.

Ханеман е искал хомеопатията да бъде официална лечебна система, заради нейните здравословни ползи за хората. Той е казвал, че тя трябва да бъде финансирана от държавата и лекарствата да бъдат безплатни, защото се приготвят лесно и производството им не струва скъпо („Органон“, § 271, бел.). Лекарствата се приготвят от природни субстанции, а Природата ни дава всичко безплатно, ние сме част от нея – трябва ли да си плащаме за това, че тя се грижи за нас? Трябва просто да развием това, което ни дава тя. Ханеман е бил голям хуманист, той си е представял една загрижена за собствените граждани държава, която подготвя талантливи хора, които искат да изучават и практикуват хомеопатия, а лекарствата да бъдат давани безплатно на пациентите, на бедните и на богатите, за да може да има една по-здрава и просперираща нация.

Хубаво е да се знае също така, че стотици известни личности, като Махатма Ганди, Лудвиг ван Бетовен, Рихард Вагнер, Николо Паганини, Фредерик Шопен, Йохан Волфганг фон Гьоте, Рабиндранат Тагор, Ейбрахам Линкълн, Чарлз Дарвин, Джордж Бърнард Шоу, Чарлз Дикенс, Винсент ван Гог, Огюст Реноар, Антони Гауди, Пол Маккартни, и много други съвременни актьори, писатели, хора на изкуството, спортисти, президенти, дори папи, говорят уважително за хомеопатията и се лекуват с нея. Тези данни са засвидетелствани от историята и ги има като документални факти. Навремето Ханеман е лекувал Паганини, Гьоте и др.

Кралското семейство на Великобритания използва хомеопатията още от 1835 г., когато съпругата на крал Уилям IV, кралица Аделаида (1792–1849), е излекувана от сериозна болест, след неуспешните опити от страна на официалната медицина. Хомеопатията е използвана още от крал Джордж V (1865–1936), кралица Мери (1867–1953), крал Едуард VII (1841–1910), крал Едуард VIII (1894–1972), кралица Елизабет Боуз-Лайън (1900–2002), сегашната кралица Елизабет II, принц Чарлз и др.

Сър Уилям Ослър (1849–1919), наричан „баща на модерната медицина“, е бил голям привърженик на хомеопатията и е казал: „Никой човек не е направил повече добро на медицинската професия колкото Самуел Ханеман“.

Накрая, бих препоръчал една книга на големия хомеопат проф. Георгос Витулкас„Нов модел за здраве и болест“, а за по-професионални нужди – „Науката хомеопатия“. Тези книги обясняват много добре какво е съвременното състояние на науката и медицината, какво е хомеопатията и как да бъде правилно прилагана тя.

Едно интервю на Светлана Желева