Извадка от 1936 г., от книгата Принципите и изкуството на лечение с хомеопатия на д-р Хърбърт Робъртс (1868–1950), голям американски хомеопат от първата половина на 20-ти век.
„Днешните масово рекламирани
медикаменти за облекчаване на болката, напр. АСПИРИН, и последващата им
безразборна употреба са извънредно зловредни, защото потискат
алармиращия сигнал, какъвто представлява болката, което винаги воалира
състоянието, но никога не го премахва. Нещо повече, този подход
е причина за появата на много по-силни и по-опасни симптоми в някой
друг орган или на много по-сериозни състояния в същия орган.“
„Да вземем откриването на синтетичните лекарства, което беше свързано с
непрекъснато тържествуване в продължение на години. Аспирин, луминал,
феноли, сулфаниламиди, витамини и много, много други. Всяко ново
откритие беше приветствано като нова стъпка в развитието на модерната
наука, която ще помогне за побеждаването или облекчаването на болестите
на човечеството. Трезвата преценка на претенциите на тези терапевтични
мерки обаче ни поразява с извода, че почти винаги целта, която те
преследват е премахването на един симптом или, в най-добрия случай, на
малобройна група симптоми, но в никакъв случай лечението на самия
пациент.
В повечето случаи откриването на такова терапевтично средство се посреща с гръмки аплодисменти и разпалена реклама и не след дълго то вече се прилага повсеместно. Много скоро обаче честните и непредубедени учени започват да разбират от лабораторните резултати и клиничните наблюдения, че освен привидно лечебното си действие, това вещество има и друго лице, което никак не е безопасно за пациентите. Появяват се предупреждения, че медикаментът не бива да се използва свободно, а само под много внимателно лекарско наблюдение. Междувременно модата за неговото използване се е разпространила широко, особено сред хората, които винаги търсят лесните пътища към излекуването, сред невежите и тези, които са склонни към самолечение с всичките произтичащи от това рискове за увреждане на здравето им.
Такъв медикамент беше АСПИРИНЪТ. Препоръчан в началото като безвредно успокояващо болката средство, той започна да се прилага все по-широко и в големи дози, както от лекарите, така и от лаиците, докато неговите потискащи свойства не разтревожиха по-внимателните терапевти. Американската медицинска асоциация сметна за целесъобразно да предупреди за опасностите от използването на тази субстанция, продавана най-често под търговското название аспирин, но това не доведе до намаление на употребата й, освен от най-прецизните лекари. Аспиринът се превърна в „лек за всичко“, както в домашни условия, така и в болниците и в ръцете на лекарите, които търсят преди всичко начин за потискане на обезпокояващите симптоми, а не за излекуване на пациентите си.“
В повечето случаи откриването на такова терапевтично средство се посреща с гръмки аплодисменти и разпалена реклама и не след дълго то вече се прилага повсеместно. Много скоро обаче честните и непредубедени учени започват да разбират от лабораторните резултати и клиничните наблюдения, че освен привидно лечебното си действие, това вещество има и друго лице, което никак не е безопасно за пациентите. Появяват се предупреждения, че медикаментът не бива да се използва свободно, а само под много внимателно лекарско наблюдение. Междувременно модата за неговото използване се е разпространила широко, особено сред хората, които винаги търсят лесните пътища към излекуването, сред невежите и тези, които са склонни към самолечение с всичките произтичащи от това рискове за увреждане на здравето им.
Такъв медикамент беше АСПИРИНЪТ. Препоръчан в началото като безвредно успокояващо болката средство, той започна да се прилага все по-широко и в големи дози, както от лекарите, така и от лаиците, докато неговите потискащи свойства не разтревожиха по-внимателните терапевти. Американската медицинска асоциация сметна за целесъобразно да предупреди за опасностите от използването на тази субстанция, продавана най-често под търговското название аспирин, но това не доведе до намаление на употребата й, освен от най-прецизните лекари. Аспиринът се превърна в „лек за всичко“, както в домашни условия, така и в болниците и в ръцете на лекарите, които търсят преди всичко начин за потискане на обезпокояващите симптоми, а не за излекуване на пациентите си.“
Д-р Хърбърт Робъртс (1868–1950), Принципите и изкуството на лечение с хомеопатия
(1936).
Хърбърт Робъртс е голям американски хомеопат от първата половина на 20-ти век. Той завършил Хомеопатичния медицински колеж в Ню Йорк, а по време на Първата световна война бил медицински офицер на военни кораби. През 1923 г. е президент на Международната Ханеманова асоциация (International Hahnemannian Association), а от 1927 до 1934 г. е редактор на известното списание Homoeopathic Recorder. Той е автор на повече от 5 книги, 117 статии и 27 редакторски статии.
Вижте още: Хомеопатията като професия.