22 май 2016

Интервю с Раджан Шанкаран

Интервю със световноизвестния хомеопат Раджан Шанкаран при първото му посещение у нас през 2014 г.

Автори: Ваня Славова и Деян Пенчев
21 октомври 2014 г.


Хомеопатията е все по-популярна, все повече хора се доверяват на нейната сила и я разпознават като щадящ метод за лечение на остри и хронични състояния. Последните 20 години в България гостуваха някои световноизвестни хомеопати. Едно от най-големите имена е д-р Раджан Шанкаран от Индия. Повече от 30 години той работи в сферата на хомеопатията и има изключителен успех при редица труднолечими за конвенционалната медицина заболявания. 

Благодарение на огромния си клиничен опит той създава собствен метод, базиран на класическата хомеопатия, който дава устойчиви и надеждни резултати. Идеите му привличат вълна от последователи по целия свят. Той преподава на петте континента и заедно с колеги изгражда своя Метод на усещанията като нова хомеопатична система с последователна теория и класификация, потвърдена от клинично доказани случаи в практиката.

Д-р Шанкаран е издал повече от 20 книги, посветени на хомеопатията, създава собствена Академия в Мумбай, където вече няколко години обучава студенти и лекува пациенти от целия свят. Миналия октомври [18-20.10.2014] той посети за пръв път и България, по покана на Геновева Георгиева. Интересът беше изключително голям – повече от 300 от най-добрите хомеопати от страната и съседни държави посетиха неговия семинар. През май 2015 г. д-р Шанкаран отново идва у нас, за да покаже впечатляващите си умения. Представяме ви световноизвестния хомеопат с интервю, дадено специално за Списание 8 при първото му посещение у нас. 

- Д-р Шанкаран, какви са впечатленията ви от вашия първи семинар в България?
- Първото ми впечатление е много добро. Хората тук са ентусиазирани да лекуват с хомеопатия. Видях, че има гости не само от България, но и от Македония и Румъния, което е добре. Идвам тук най-вече за да вдъхновя хората да продължат да учат, защото не мисля, че с един семинар може да се научи много, можете да получите само най-обща представа какво трябва да се научи. Това, от което се нуждае хомеопатията като наука, е най-вече добри хомеопати. Повече от всичко останало, разбира се, трябват изследвания, статистика, но най-важното е практиката. Трябва да има добри практикуващи хомеопати, които постигат и добри резултати при лечението с този метод. Затова е важно хората да посещават не само семинари, но и курсове, да четат книги, да участват в онлайн трейнинги, да се обучават, като се наблегне особено много на клиничното обучение. Ние в академията The other song в Мумбай предлагаме такова обучение. Така че моята работа тук е да вдъхновя хората да учат и да имат желание да се развиват като добри хомеопати. Дори 10 човека да съм вдъхновил с моя семинар, ще съм много доволен.

- Кой е най-големият успех, който сте постигнал в хомеопатията?
- Не мога да кажа, че имам най-голям успех. Това е така, защото всеки случай, с който ме сблъсква практиката, е различен. Но най-голямо удовлетворение получавам, когато лекувам деца. Когато виждам как хомеопатията облекчава деца, страдащи от инфекции, грип, екзема, кашлица и други, като не само засилва имунната система, а подобрява и цялостното им състояние на ума. Всичко се променя, децата получават добра основа за целия си живот, което определено ми носи голямо удовлетворение. 

- Как стигнахте до идеята за вашия Метод на усещанията и разработване на нивата на съществуване?
- Всяко развитие идва като резултат от някакъв неуспех. Ние имахме добри успехи, но също така и неуспехи в нашето лечение. Въпросът беше как да увеличим процента на успешните предписания и да намалим този на неуспешните. Постепенно започнах да изучавам това, което е най-успешно и открих, че средства за защита, които са базирани на състоянието на ума, са по-успешни от други, които са в близост до физически симптоми. Тогава започнах да изучавам състоянието на ума. А какво е то? Индивидуалното състояние на ума на всеки е неговият личен начин да възприема живота, съчетан с неговия личен опит. Това ми даде идеята и за делюзията, а делюзията идва на базата на опита. Не само като гледаш нещо, а и твоят собствен, уникален опит. Как всеки възприема света – на физическо и ментално ниво. Така постепенно се оформи идеята за Сенсейшън метода и нивата на съществуване. Това е идея за по-дълбоко вникване в пациента и при избора на лекарство по този начин имаме по-голям шанс за успех. Моят метод е базиран най-вече на това как да бъде по-успешна хомеопатията в практиката.

- Определяте 7 нива на съществуване: име, факт, чувство, делюзия, усещане, енергия и празнота. Каква е разликата между последните три?
Петото е нивото на опита. Например, ако имате някакъв страх, страхът е емоция, а тя е свързана с въображението. Някой ме преследва и това е страшно. Т.е. страхът е илюзия на въображението. Ако поставим пациента в ситуация и го попитаме: Какво чувствате, когато ви атакуват, той може да каже: „О, ами чувствам се шокиран, усещам, че сърцето ми сякаш потъва". Това е неговото ниво на опитност или усещане. Когато описва това ниво, ръцете му започват да се движат, гласът му се променя, цялата позиция на тялото се променя. Именно това е енергийният модел или шестото ниво – на енергията. Но когато наблюдаваме енергийния модел, индивидуалния опит, наблюдаваме делюзията, страха, трябва да има ниво, което е над тези и то всъщност е седмото ниво. В него се съдържат всички останали, то самото е празно. 

- Смятате ли, че хората, които са по-адаптивни, са по-здрави?
В хомеопатията здравето е правилната реакция, затова в този смисъл здравето и адаптивността вървят ръка за ръка. Когато сте здрави, можете да бъдете по-адаптивни. 

- Това е нещо, с което си роден или може да се научи?
- Да бъдеш такъв, какъвто моментът изисква, а не какъвто е заложеният в теб модел, не е лесно. Това е така, защото този модел е зададен и човек реагира по определен начин. Само разбирането на ситуацията може да ни освободи и да се чувстваме свободни да реагираме на момента. Това състояние може да бъде аспект, по който да бъде избрано хомеопатично лекарство. Друг начин за достигане на такова състояние е дълбокото осъзнаване, което може да дойде като резултат от медитативна практика, от много добра психологическа терапия, или друга форма на лечение, която рефлектира на това, което вече е заложено в теб. Идеята на хомеопатията е подобна, но може това да е музика или изкуство. Важното е чрез външно влияние да се постигне вътрешна промяна, осъзнаване. Човек може да се опита да прави това постоянно и по този начин възприемането на действителността, реакцията и опита ще създадат това пространство, което ще ни помогне да се адаптираме по-добре към нови ситуации, което ще ни направи и по-здрави. Но това не е много лесно, особено за хора, които водят интензивен живот. В такъв случай те могат да се обърнат към хомеопатията, тя да им създаде това място. И оттам да продължат нататък сами, по-здрави и по-уверени. 


- Какво е вашето разбиране за идеята, че има едно универсално лекарство през целия живот?
Мисля, че това е само мит, това показва 35-годишната ми практика. А аз съм виждал много добри хомеопати. Мога да кажа, че нито един от тях няма да се подпише под идеята, че само едно лекарство ще действа на един човек през целия му живот. То винаги се променя и лекарите трябва да са нащрек. Всички учители по хомеопатия от Самуел Ханеман насам променят лекарството, когато има индикация за това. Тази е причината да има цели книги с връзки между лекарствата. Дори и при практиката на Ханеман можем да видим описани случаи, в които основните лекарства се променят, така че не бива да се фиксираме върху това.
Ако имаме същото състояние и същите индикации, тогава си оставаме на същото лекарство, но ако състоянието се промени, не бива да оставаме. Хомеопатията лекува това, което в момента е състоянието на пациента. 

- Има ли някакви ограничения лечението с хомеопатия?
Разбира се, има много. Най-вече много тежки състояния като рак в напреднал стадий с метастази, Алцхаймер, генетични дефекти, някои от прогресивните заболявания – те много трудно се поддават на лечение. Това, с което помага лечението с хомеопатия, е подобряване на имунната система и съответно – реакцията на тялото, което повлиява много на качеството на живот, дори и при тежки случаи. При много болести се стига до пълен обрат. Но при тежка патология това е трудно.

- В този смисъл доколко лечението зависи от знанията на лекаря и доколко - от желанието на пациента да се лекува?
Разбира се, много зависи от умението на лекаря. Това е причината в началото на своята хомеопатична практика лекарите да лекуват леки случаи – кашлица, настинки и други. Колкото повече уменията на хомеопата се подобряват, толкова естествено се увеличават случаите на тежка патология, които идват при него, защото виждат добрите резултати. При мен след толкова години работа идват пациенти с много тежка патология. Аз съм в състояние да помогна, но няма магия, която да може да излекува напълно всички.

- Може ли симптоматичното и повърхностно лечение с хомеопатия да бъде вредно?
Аз лично мисля, че хомеопатичното лечение, дори и повърхностно, не може да навреди. Имам много пациенти, които са провели хомеопатично лечение в миналото, то е било симптоматично и повърхностно, за кратко и без особен ефект. Когато дадем по-дълбоко лекарство, то работи. Никога не съм виждал лечението им преди това да е причинило голяма вреда. Така че не заставайте зад идеята, че повърхностното хомеопатично лечение е вредно. Всъщност мога да кажа, че много широк кръг от хомеопати в света предписват само симптоматично лечение. На практика това правят и много родители – дават хомеопатични лекарства на децата си ако имат температура, диария, дават ги няколко дни и ако няма подобрение, едва тогава водят децата си на лекар – независимо дали алопат или хомеопат. В много от тези състояния хомеопатията помага. А мога да кажа, че често това спасява децата от по-сериозни проблеми. Това е и причината хомеопатията да става все по-популярна по света. Хората искат да имат ефикасни и безопасни лекарства за всекидневни проблеми – нараниш се, вземаш Arnica, тя ще подейства, изгориш се – ще вземеш Causticum, ще има незабавен ефект. Хомеопатията действа на много нива, може да се използва и в спешни случаи, и за хронични заболявания.  

- Може ли хомеопатията да помогне при епидемията от ебола?
Да, напълно съм сигурен в това. Това е така, защото хомеопатията помага при много епидемии още от времето на Самуел Ханеман, когато се е използвала за лечение на холера в Англия. Но преди да се започне такова лечение, трябва да има опит с неколцина пациенти. Не може да са един-двама, трябват около 30-40 случая, от тях да се съберат общите симптоми и да се избере едно лекарство, което да покрива тази симптоматика. Трябва да се види как ще се проявят различните симптоми на една епидемия. Това е като да се снеме случай. Ще се изберат едно или две лекарства, които ще са показани при тази епидемия и ако се дават на цялото население като превантивна практика, е много вероятно заболяемостта силно да намалее. По този начин могат да се третират и пациенти, които вече са се разболели.
 
Разбира се, за да се направи всичко това, трябва да има разрешение от световната хомеопатична общност. Вярвам, че има много интереси от страна на фармацевтични компании, които имат изгода от създаване на такава ситуация, за да могат да се произвеждат ваксини. Това са милиони долари, които се печелят от страха на хората. Хомеопатията няма да бъде допусната да влезе в тази територия, защото, ако се види, че постига успех, фармацевтичните компании няма да реализират тези печалби. По същия начин се случи с птичия грип, а след това и със свинския, който беше обявен за опасен и се произведоха толкова тонове ваксини и препарати. Дори Световната здравна организация обяви, че това е заплаха за цялото човечество. След като бяха произведени и продадени, какво стана? Епидемията изчезна. Фармацевтичните компании се хранят от страха и паниката на хората. Това сега се случва и с ебола. Епидемията ще дойде и ще си замине така, както и другите.
 
Не мисля, че хомеопатите ще бъдат допуснати да лекуват такива пациенти, защото никой няма интерес да ги подкрепи. Въпреки това през последните години приходите от хомеопатични продукти се увеличават непрекъснато, а това води до загуби за фармацевтичната индустрия. Може би затова през последните години има много силна атака срещу хомеопатията като наука и метод на лечение. Има опити тя да се забрани, както стана преди известно време в Швейцария, където лечението с хомеопатия беше премахнато от националното здравно осигуряване. Това обаче събуди много обществени протести, стигна се до референдум, на който 67 процента от хората подкрепиха хомеопатията и така правителството беше принудено да я върне.

Всичко това идва да покаже, че хомеопатията непрекъснато става по-популярна, особено на фона на безсилието на модерната медицина при лечението на все повече хронични заболявания – диабет, високо кръвно, инфаркт и други. Основният проблем на модерната медицина е философията – на човека на се гледа като на сбор от органи, лекарите казват, че сърцето е болно, дробовете са болни, жлъчката е болна. Но не сърцето е болно, болен е човекът! Затова алтернативните, холистичните методи на лечение, които гледат на човека като едно цяло, стават все по-актуални. 

Хората започват да осъзнават всичко това, но фармацевтичната индустрия не иска те да живеят осъзнато. Защото са потребители на лекарства, 70% от които са напълно ненужни. Аптеките са станали като хипермаркети – като влезеш, може да се изгубиш сред толкова много продукти. Всички тези неща, които се предлагат – стероиди, хормони, витамини, антибиотици, атакуват имунната система на човека. Фармацевтичната индустрия създава зависими от лекарства хора. Създава грешни очаквания и култура. Така грешната култура създава грешни нагласи. Върнете се към природата и имунната система сама ще заработи. 
Знаете ли кой използва най-малко лекарства – повярвайте ми, това са алопатичните лекари. Те са изплашени, защото знаят последствията от лекарствата, които предписват, и самите те избягват да ги дават на себе си и на семействата си.

- Какви са вашите мечти и очаквания за бъдещето?
Не мога да кажа, че вярвам в мечтите. Вярвам в това, което е правилно в момента. Това е по-добре. В този момент вярвам, че се нуждаем от добри хомеопати, от добри практици, добри клиники и добри колежи, където да се обучават млади лекари. Искам да предлагаме по-добро качество. Аз съм се учил от моите учители. В този смисъл искам да произвеждаме по-добри хомеопати, които да решават проблемите на хората и ще ви кажа нещо. Добрите хомеопати имат и много добра практика. Пациентите, хората ги искат, търсенето го има. Въпросът е да се подобрява непрекъснато качеството на лечението, което се предлага. Това е моят стремеж в момента.

- Какво според вас е бъдещето на хомеопатията?
Ние, хомеопатите, трябва да правим най-доброто, на което сме способни, защото тази лечебна система наистина може да лекува дълбоко и трайно. Ще направим всичко, което зависи от нас, а това, какво ще стане с хомеопатията, не е в наши ръце, а в ръцете на пациентите.

Интервюто е публикувано в Списание 8, 21.04.2015.
Снимки: Ваня Славова.